Гамиани или две страстни нощи

През 1833 година около двадесет младежи се събират в луксозен ресторант в Париж. Те обсъждат политика, актуални събития и изкуство, след което разговорът стига до еротичната литература. Анализират антични произведения, включително провокативните идеи на маркиз Дьо Сад и остроумните епиграми на Ювенал и Теренций. В крайна сметка те достигат до извода, че написването на такова произведение не може да стане без използване на цинични термини. В този момент един от участниците, който досега е мълчалив, предлага: "Господа, нека се срещнем тук след три дни - надявам се да успея да ви докажа, че може да бъде написана еротична творба без вулгарен език." Идеята му бива одобрена и три дни по-късно той представя своя ръкопис.

Така възниква "Гамиани" – резултат от предизвикателството, с което авторът блестящо справя. Историята разказва за две жени и един мъж, които прекарват две нощи в необуздана страст и открито споделят свои минали преживявания - понякога запалителни, друг път скандални. Но повествованието никога не губи своята изискана словесност.

Повестта "Гамиани или две страстни нощи" (1833) е призната за най-много преиздаваното произведение през XIX век с повече от четиридесет издания – дори във викторианска Англия (1864). Тя е преведена на множество езици и продължава да бъде публикувана до днешния ден. В родината си Франция вече има над петнадесет печатни версии и толкова много електронни.

Алфред дьо Мюсе (1810 - 1857), известен поет, драматург и романист, принадлежи към великите класици както на френската литература така и световната сцена; той e сред водещите фигури на романтизма наред с Байрон и Гьоте.