Изгубеният свят

Професор Чалънджър вдигна капака на сандъка и загледа вътре. Той щракна няколко пъти с пръсти и беше чут да подканва: „Хайде, идвай!“ В следващия миг от сандъка се появи ужасно същество, което издаде драскащи звуци и кацна на страничната стена. Дори неочакваното падане на херцога на Дърам в оркестра не успя да отклони вниманието на зашеметената публика. Лицето на чудовището напомняше странен църковен декор, роден от болното въображение на средновековен архитект. То изглеждаше зловещо, със светли червени очи като горящи въглища. Устата му бе дълга и полуотворена, а в нея имаше два реда остри зъби подобни на акулините. Раменете му бяха свити и покрити с нещо, наподобяващо старинен сив шал. Това сякаш бе самият дявол от детските ни страхове! В залата настъпиха безредици – един човек извика силно, две жени от първия ред припаднаха от столовете си, а много хора от президиума последваха председателя в паниката си. Ситуацията заплашваше да предизвика общ хаос. Професор Чалънджър повдигна ръце опитвайки се да успокои развълнуваното множество...