Хроника на една предизвестена смърт

Габриел Гарсия Маркес споделя в интервю за „Гасета де Куба“ през 1988 година: „Не веднъж съм подчертавал, че най-удовлетворяващата ми творба е „Няма кой да пише на полковника“. Въпреки това, след излизането на „Хроника на една предизвестена смърт“, многократно заявявах, че тя е моята най-добра книга.“

Когато романът се публикува през 1981 г., той привлича значително внимание по две основни причини – огромният тираж, с който книгата излиза едновременно в Испания, Колумбия, Мексико и Аржентина, и прекратеното от автора литературно мълчание като протест срещу жестокия режим на Пиночет.

„Хроника на една предизвестена смърт“ може да бъде определен като битов роман; обаче не само. Той носи характеристики и на криминален роман; но пак не точно така. Също така съдържа психологически и социални елементи; но нито един от тези жанрове не го описва напълно. Всичките тези аспекти са вплетени едновременно.

Авторът често обсъжда концепцията си както преди, така и след публикуването на романа. В диалога "Мирис на гуаява" с Плинио Апулейо Сото например той разяснява как е чакал три десетилетия преди да започне работа върху тази история. През 1951 г., когато станали събитията, фактите му се сторили интересни не толкова за литературата колкото за репортаж; въпреки че този жанр бил малко познат тогава в Колумбия и той работил като местен журналист без шансове темата да привлече вниманието към него. Истината била, че идеята не го вдъхновила дотогава докато след години размисли осъзнал ключовият аспект - убийците всъщност не желаели да извършат престъплението и направили всичко възможно някой да ги спре без успех. Това било новаторското в иначе типичното латинскоамериканско повествование.

Друга причина за забавянето била свързана със структурата – историята завършвала почти четвърт век по-късно с връщането на съпруга при отблъснатата жена; авторът обаче знаел още отначало какъв трябва да бъде финалът - детайлното описание на самото престъпление. Затова взел решение за добавяне на разказвач – който оказал помощ именно аз самият -, позволявайки свободно движение напред-назад във времевата линия.

Както вече споменахме, произведението включва криминални мотиви (по случая тече съдебно разследване). По тази причина няма как предварително да опишем основната интрига без това да убие интереса у читателя — те сами ще я проследят до края с всички нейни подробности.
Приятно четене!