А можехме да бъдем...

Роуз Блейк е млада жена, която страда от неизлечима болест. Филип също е млад и изключително здрав. Неочаквано между тях избухва любов – онази истинската, споделена, интензивна и безгранична. Тази връзка отключва буря от силни чувства, непознати емоции и действия. Стават въпроси без отговори, съмнения и осветления; моменти на нестабилност и сигурност; яростно отказване и пълно приемане; начало и край. И това неземно усещане да бъдеш част от двойка!

„А можехме да бъдем...“

Първоначално заглавието звучи като въздишка на тъга или разочарование, но след малко ми се прииска да добавя продължение към него. Защото можехме да сме всичко – щастливи или нещастни, заедно или разделени, вдъхновени или разочаровани, смели или страхливци… Просто можем да бъдем нас самите. „Но не бяхме...” сякаш логично произлиза от “а можехме да бъдем.” Всъщност обаче тази малка книга опровергава собственото си заглавие.

Мария Лалева

? ? ?

За пет години Иво Христов премина през четири мозъчни операции и написа осем книги с мечтата един ден да оздравее! Това може би най-добре описва неговата история на виртуалната визитка на 17-годишния юношески писател. Диагнозата му е Неврофиброматоза тип 2 – заболяване, което причинява образуването на тумори в нервите на централната нервна система и гръбначния мозък. То лишава Иво от детството му и разбива мечтите му, но в замяна му дарява уникалната способност да пише.