Кафе пауза

Поетичният свят е наистина необикновен. Поетът възприема реалността по различен начин от останалите хора. Той я разчупва и след това събира частите така, че да се получи нещо ново и уникално. Светът му наподобява калейдоскоп - уж е същият, който споделяме с него, но в същото време изглежда коренно различен.

Какво обаче се случва, когато поетът реши да пише проза?

Резултатът е сходна странност и оригиналност, но изразена чрез история или конкретно събитие. В нашата литература има множество примери за такова явление.

Сега пред нас стои една такава книга. Иглика Дионисиева, поетеса, е трансформирала своите поетични идеи в кратки и завладяващи разкази, където световете са едновременно познати и непознати. В тези истории мъртвите крадат деня си, за да го подарят на любимите; фалшиви ясновидци стават истински герои; а дяволът (в контекста на Булгаков) унищожава книги.

Не бива да забравяме още нещо важно - в своя дебютен сборник с разкази Иглика Дионисиева възражда популярното през 30-те години направление диаболизъм. Няма нужда да изброявам всички известни имена от този жанр – читателят сам може да открие предшествениците на Иглика. Със сигурност ще бъде привлечен от нейния интерес към мистиката както и от чувството й за хумор и склонността към гротеска.

Роберт Леви