Тази, която си отива, тази, която остава

„Тази, която си отива, тази, която остава“ е третата част от историята за Елена и нейното изключително приятелка Лила. Елена напуска известния неаполски квартал, населен с герои, достойни за най-добрите филми на неореализма. Тя пише книга, става популярна и започва нов живот в интелектуалните кръгове на следвоенна Италия. От своя страна Лила остава – тя е умната и талантлива жена, но се превръща в работничка; отказва да използва „новото си фамилно име“, отглежда детето си от Нино (която Елена никога не може да забрави) и участва активно в социалните конфликти в района… Двете бивши приятелки сякаш са сменили местата си, но всяка една от тях усеща недоволство относно живота си. В един момент обаче настъпват промени и надеждата за по-добро бъдеще се завръща – за Лила това означава нова професия, а за Елена – възраждане на любовта.