Атлас на мъглявите континенти

Приключението представлява дар за човечеството, тъй като най-голямото щастие в този свят е да можеш да бъдеш свидетел на неговата красота и мизерия.

В момента той осъзнава колко много хора избягват да се изправят пред реалността и разбра смисъла на бащините си думи: повечето от нас се страхуват от истинското познание. Познаването на страданието, гладът, жаждата и болката причиняват безсъние у хората, затова те търсят утеха в удобствата на живота - комфортни легла, вкусна храна и весели компании. Тяхната апатия към света понякога ги води до създаването на фалшиви светове с богатства и удоволствия, опитвайки се да заглушат мислите за страдание. Въпреки това Узун Ихсан ефенди често подчертаваше, че истинската почит към Бога е именно в наблюдението на света. Всеки индивид трябва по един или друг начин да изучава действителността около себе си. Каквито и трудности да носи опитът – било то сблъсъци или научени уроки – приключението остава благословение за човечеството; защото истинското щастие произлиза от способността ни да сме свидетели на света.

Тази идея обобщава основното послание на книгата:

Някои личности в Константинопол

Гностици, агностици, лицемери със самочувствие относно целомъдрието си; майстори във възторга от живота и експерти по различни развратни практики тихо обсъждали легендите за града Константинопол — място с дълга история наредено между 7079 години след началото на вселената, 1681 години след Исус Христос или 1092 години след Хиджра. Според слуховете бяла чайка довела генуезките кораби до тези брегове; когато техният водач Пунд стъпил безопасно върху сушата и вярвал, че птицата символизира Спасителя, я открил гнездяща се наблизо. Убедил се в свещеността й решил да я приготви за ядене. По-късно местните твърдели как генуезците построили висока кула там където било гнездото й — известната впоследствие кула Галата — откъдето смелчаците могли с увеличителни стъкленца или просто нагледом να видят величествения връх Олимп край Бурса. Други обаче считали тази история за измислица породи пожарникарите самоцелно желаещи бакшиш от посетителите; те получавали заплата от дворцовия бюджет по десет акчета плюс двайсет акчета всеки път при навременен сигнал за пожар; но ако не успеели – били наказвани жестоко с удари докато огненото бедствие бъде потушено.