Старобългарската живопис през XIII и XIV в.

Богдан Димитров Филов (1883-1945) е изтъкнат български археолог, историк на изкуствата и политическа фигура. Той изучава археология, музейно дело и нумизматика в университети в Бон, Париж и Рим. През 1909-1910 година той поставя основите на систематичните разкопки в България с работата си в Хисаря.

От 1910 до 1920 г. заема поста първи директор на Народния археологически музей като българин.

През 1912 г. извършва първоначалните проучвания на Кабиле близо до Ямбол. По време на войните между 1912-1918 г., осъществява три дълги научни експедиции в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, където успява да спаси културни паметници и води подробни записки от пътуванията си. Организира разкопките при Требенишкия некропол край Охридското езеро през 1918 г., както и проучвания във софийските църкви "Св. София", "Св. Георги" и Боянската църква. В периода между 1929 и 1931 година разглежда богатия тракийски могилен некропол край село Дуванлий до Пловдив.

Той е основателят и пръв директор на Българския археологически институт (1920-1940), а също така председател на Българската академия на науките от 1937 до 1944 година.

Настоящият труд на видния учен се фокусира върху старобългарската живопис от XIII-XIV век, анализираща живописта по времето на Първото българско царство, стенната живопис в Търново, както и творбите от Боянската църква; освен това обхваща миниатюрната живопис през тези два века.

Това представлява второ издание на неговото произведение; първата версия е публикувана през „Българска историческа библиотека“, том I за трета година през 1930 г.

В сборника присъства още една по-ранна статия (от 1929 г.) относно произхода на старобългарското изкуство, която за пръв път вижда светлина под името „Златорог“, X книга VI през същата година (страници294–300).