На крачка пред себе си

Четенето на историята на Западните покрайнини е едно, но преминаването през границата, която разделя села и семейства, е съвсем друго. Настоящото предизвикателство се свързва със сблъсъка между наследството от миналото, настоящите реалности и несигурността на бъдещето. От принудителното коопериране остава само споменът за насилие. Всекидневният катаклизъм в търсенето на спасение преобразува държавната граница в средство за избавление – някои я пресичат, за да запазят българската си идентичност, докато други бягат от нея; те винаги са напред във времето, сякаш вече са зад пределите още преди да тръгнат.

Стъпките на хората по граничната линия показват две посоки и оставят следи от решимост за индивидуално утвърдяване.