Себеукритие

Околният свят му беше непознат, но той не се опита да намери място в него. Вместо това, създаде свой собствен свят, което доведе до изолация от общия живот. Абсурдността на заобикалящата го действителност направи живота му абсурден - желанията му не бяха онова, което всъщност желаеше. Намери убежище в спомените си и търсеше комфорт там. Ситуациите около него или с него изглеждаха като зад стъклена преграда.

В един момент обаче светът му бе разрушен и той попадна в безизходица, която не подозираше преди това. Успя да избяга от тази ситуация, но самият той вече се бе променил. Разбра, че през целия си живот е бил далеч от другите - самотен и различен. Не прие откритията си напълно нито ги съжали; просто ги възприе като част от себе си. Вече не криеше равнодушието и презрението към утвърденото общество.

Той предпочете своя начин на мислене и остана верен на себе си такъв какъвто е.