Хроники на духа и мъдростта от Първото и Второто българско царство

В настоящата книга насочваме вниманието си към отдалечени епохи, когато предците ни изграждали своето царство, защитавали родината и се борели за правата, честта и достойнството си. Понякога те прибягвали до силата на словото, друг път използвали дипломатически умения, а често действали с меч в ръка.

Тук са събрани фрагменти от историята, написани от духовници, владетели и учени, които ни запознават с изумителната красота на културата, религията и политиката през времето на Първото и Второто българско царство. Сред тях можем да намерим:

Посланието на патриарх Фотий до княз Борис – морален наръчник за справедливо управление и мъдра държавност: „...И така управлявай поданите си не чрез тиранство, а с благосклонността им...“

Писмата на цар Симеон до Лъв Магистър показват характера и решителността на един от най-великите български монарси: „...Имам в ума си – знае Господ – да освободя пленниците. Но няма да ги върна...“

Военните хроники на Симеон Логотет описват безмилостни битки, политически маневри и мирни преговори между България и Византия: „...Крум разгневен изпрати войска при Свети Маманта и опожари двореца там...“

Кореспонденцията между цар Калоян и папа Инокентий III представя дипломатическата игра между двама значими фигури от онова време: „...На първо място ние като любим син молим нашата майка Римската църква за корона и звание…“