По следите на Велчова завера

Книгата представя редица малко известни и непознати факти относно Велчовата завера. Авторът на това издание е Николай Иванов, общественик и писател.

Издаването на книгата е свързано с отбелязването на 180 години от събитието.

Наречена „По следите на Велчова завера”, книгата осветлява не толкова известни аспекти и личности, свързани със събитията от 1835 година. Информацията в нея е резултат от десетгодишно проучване в селото Тодювци, което включва 12 махали; жители от четири от тях са участвали в заговора. Един важен акцент в книгата е историята на Йордан Кисьов, който се смята за предателя във Велчовата завера.

„Открихме негови записки, които изглеждат като написани с чувство за разкаяние. Оказа се също така, че той е бил първият крадец на артефакти в голям мащаб – слугите му са извлекли огромен жертвен камък от Никополис ад Иструм и го поставили пред дома му. В онези времена чорбаджиите обичали да яздят коне върху украсени камъни,” сподели авторът Николай Иванов.

В допълнение към множеството спомени и цитати от книги, изданието съдържа писмо преведено от проф. Мария Спасова. То представлява донос от гръцки владика, където заговорниците получават различни обозначения. Писмото било изпратено до българската общност в Разград и показва намерението на гръцкото духовенство да бъде подчинено на властта,“ коментира професор Пламен Павлов.