На кръстопътя на два свята. Стихове

През 1917 година, в хаоса на болшевишкия преврат, който коренно променя техния живот, двама от поетите, включени в тази книга – Владислав Ходасевич и Саша Чорни – напускат завинаги родината си. Третият поет, Николай Гумильов, умира млад на тридесет и пет години като "народен враг". Въпреки това, както те самите споделят, духът им остава горд и свободен над мрачната пропаст на живота, защото осъзнават безсмъртието.

Владислав Ходасевич (1886–1939) е поет и преводач с фокус върху творчеството на Пушкин. Родом от Москва и потомък на известния писател Яков Брафман, той бързо разбира невъзможността за литературна дейност при болшевиките. След забраната на негово произведение през 1920 г., остава без доходи и продължава да пише само за себе си. Считан е за един от гигантите в руската поезия. От 1922 година живее последователно в Германия и Италия; след отказа на съветското посолство в Рим да му поднови паспорта научава за разстрела на Гумильов и решава да се премести във Франция.

В трудните времена преживява чрез играта покер и бридж; работил е дори като екскурзовод във Венеция. Умира беден в Париж едва навършил 43 години след тежка болест.

Саша Чорни (1880–1932), псевдоним на Александър Михайлович Гликберг, произхожда от Одеса в еврейско семейство. Носи прозвището Черния Саша заради брат си Белия Саша. Семейството приема православието с цел децата им да могат да учат гимназия. Известен лирик и сатирик в Русия с множество стихотворни сборници - някои издания достигат до пет версии благодарение на популярността им - той пише много книги за деца както преди революцията така и след нея.

След Октомврийската революция не приема новия ред; политическите му сатири са обект на цензурата.
Заминава през 1918 г., премествайки се първо към Прибалтика, а после към Германия и Италия преди окончателно да се установи през 1924 г. в Париж. Умира вследствие участието си при потушаването на пожар.

Николай Гумильов (1886–1921), родом от Кронщад, е признат сред великите руски поети начеващи ХХ век та основоположник акмеизма — движение противопоставящо се символизма.
Учи френска литература και живопис със стажировка във Сорбоната през1906 г.; страстен пътешественик организира две експедиции до Африка между1909-1913 г., финансирани частично със средства от публикации или подкрепа от Академията.
Записвайки се доброволец през Първата световна война получава Георгиевски кръст і орден Св.Станислав , попадавйки сред руския експедиционнен корпус,
по време о своя престой среща видни фигури като Уилям Бътлър Йейтс .
След връщането си обратно назад никога не скрива своите монархически убеждения но скоро го обвиняват че заговорничал против властта
арестуван e разстрелян på26 август1921 ; мястото оставало неизвестно .

По времето нa перестройката започнали слухове относно такъв заговор , но истинските причини били представяни различно . Реабилитиран e чак през1992 година .