Нощта на професор Андершен

Даг Сулста (1941) е един от най-влиятелните писатели на Норвегия, носител на всички важни литературни награди в родината си. Той е единственият, който е печелил три пъти престижната норвежка награда за литература "Браге", която се присъжда ежегодно от Асоциацията на норвежките автори, както и трикратен лауреат на отличието от норвежката литературна критика. На българските читатели той е известен с романа си "Т. Сингер".

По време на самотното празнуване на Бъдни вечер с чаша кафе и коняк, 55-годишният професор Андершен застава пред прозореца и става случайно свидетел на убийство в съседната сграда. В главата му непрекъснато кънти мисълта: "Трябва да се обадя в полицията." Обаче не предприема действия; приближава телефона, но не вдига слушалката, осъзнавайки внезапно неспособността си да играе ролята на разобличител. Докато размишлява и взима решения без да ги реализира, упреква себе си за постъпките и бездействията си – именно тогава пред читателя започва да се разгръща тайната на романа. Но дали тя всъщност касае убийството? Имало ли е изобщо такова? Може би цялата история представлява заблуда във възприятието или противоречие в собственото развитие на героя? Какви са границите между реалността и фикцията в неговото съзнание – между фактите и тяхното интерпретиране, между чувството за вина и отговорност? Дали професор Андершен представлява ходещ парадокс или просто олицетворение на общото човешко състояние сред кризисния контекст на модерното мислене и лишените от стойности идеали?