Призрако, стой! Стихове (твърда корица)

Стихотворенията на Александър Стоянов (1970–2008), създадени в кръчми и болници през 90-те години, вероятно представляват най-близкото до термина поезия на ъндърграунда. По някаква причина в Пловдив изглежда липсва такъв вид творчество или пък то е толкова незабележимо, че минават години преди да бъде открито.

Тези творби са написани не върху пишеща машина или компютър, а на всевъзможни хартии – листчета, салфетки и случайни парчета хартия, които поетът попада случайно и така се раждат самите стихове. Те са рецитирани пред приятели и не са подготвяни за публикуване; далеч от всякакви амбиции да бъдат издадени в книга. Това е форма на поезията, свързана с миговете - уловената кратка красота на преминаващото време.

Сега тези стихотворения се появяват в томче – първата им публикация 15 години след смъртта на Сашо и 30 години след тяхното написване. Тази възможност дължим основно на усилията на семейството му да ги запази и на негови приятели от университета, сред които журналистът Спас Кузов, който събира материалите.

Въпросната папка (или файл) не може да възстанови последователността при писането му нито да разграничи успешните от останалите текстове. Но когато я четеш, усещаш автентичния глас на поета: неговата борба, езика му, раната му; отчаяние и присмех; клеймо и надежда; пречупвания и вяра; спасение чрез самоирония; любов с оттенъци на отказане; самота споделена с приятелства...