Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

Български хроники, том 3 (ново издание)

Корицата на
Издателство:Жанет-45
Брой страници:660
Година на издаване:2021
Дата на издаване:2021-10-27
ISBN:9786191866809
SKU:26750900018
Размери:14x21
Тегло:541 грама
Корици:МЕКИ
Цена:20 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Това издание представлява финалната версия на „Български хроники“.

КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ
НАУЧЕН ТРАКТ ИЛИ ПОЕМА

Скъпи читателю, оттук нататък трябва да сме внимателни – навлизаме в деликатна територия.

Древната ни история е покрита с мъглата на легендите – можеш да ги доизмисляш или да им придаваш нови детайли;

възрожденските личности са обгърнати с ореоли – можеш да ги величаеш или пък дребно да ги критикуваш;

от този момент насетне няма митологии и свети образи, историческите фигури изглеждат почти живи, нали? - само на крачка разстояние, едва век след тях…

Моето смело начинание – да напиша самостоятелно цялата българска история – се оказа още по-опасно,

защото ако древните и възрожденските събития са били пренаписвани спрямо интересите на управляващите,

какво можем тогава да кажем за периода след Освобождението от османско владичество?

Историческият ни разказ през това време е бил модифициран много по-грубо, защото той служеше като предговор към времето, когато през втората половина на ХХ век у нас доминираше една партия,

която както всяка тоталитарна формация представяше не само сегашното си управление, но и предходния период като част от собствената си история:

историята на Българската комунистическа партия се маскираше като история на България.

***

Излязохме от робството със силен дух, жадуващи свобода и изпълнени с надежди и оптимизъм; бяхме енергични и единни под знамето на общ национален идеал.

Но духовният колапс настъпи по-късно. Националните катастрофи разрушиха страната не само икономически; те не просто измениха териториите — това беше малката беда. По-сериозната загуба бе пречупването на българския дух: изчезна увереността във възраждането му; убито бе вярването в собствените сили; рухнаха мечтите му; залезе оптимизмът и стремежът към щастие помръкна — народът стана мрачен, зъл и жесток; започнахме взаимно убийство без оглед за съдбата си. Станахме скептични и инертни — сякаш попаднали в кома или дълбок летаргичен сън, който вече векове наред не може да бъде прекратен.

С. Ц.

.

.