Български хроники, том 3 (ново издание)
Издателство: | Жанет-45 |
Брой страници: | 660 |
Година на издаване: | 2021 |
Дата на издаване: | 2021-10-27 |
ISBN: | 9786191866809 |
SKU: | 26750900018 |
Размери: | 14x21 |
Тегло: | 541 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 20 лв. |
Това издание представлява финалната версия на „Български хроники“.
КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ
НАУЧЕН ТРАКТ ИЛИ ПОЕМА
Скъпи читателю, оттук нататък трябва да сме внимателни – навлизаме в деликатна територия.
Древната ни история е покрита с мъглата на легендите – можеш да ги доизмисляш или да им придаваш нови детайли;
възрожденските личности са обгърнати с ореоли – можеш да ги величаеш или пък дребно да ги критикуваш;
от този момент насетне няма митологии и свети образи, историческите фигури изглеждат почти живи, нали? - само на крачка разстояние, едва век след тях…
Моето смело начинание – да напиша самостоятелно цялата българска история – се оказа още по-опасно,
защото ако древните и възрожденските събития са били пренаписвани спрямо интересите на управляващите,
какво можем тогава да кажем за периода след Освобождението от османско владичество?
Историческият ни разказ през това време е бил модифициран много по-грубо, защото той служеше като предговор към времето, когато през втората половина на ХХ век у нас доминираше една партия,
която както всяка тоталитарна формация представяше не само сегашното си управление, но и предходния период като част от собствената си история:
историята на Българската комунистическа партия се маскираше като история на България.
***
Излязохме от робството със силен дух, жадуващи свобода и изпълнени с надежди и оптимизъм; бяхме енергични и единни под знамето на общ национален идеал.
Но духовният колапс настъпи по-късно. Националните катастрофи разрушиха страната не само икономически; те не просто измениха териториите — това беше малката беда. По-сериозната загуба бе пречупването на българския дух: изчезна увереността във възраждането му; убито бе вярването в собствените сили; рухнаха мечтите му; залезе оптимизмът и стремежът към щастие помръкна — народът стана мрачен, зъл и жесток; започнахме взаимно убийство без оглед за съдбата си. Станахме скептични и инертни — сякаш попаднали в кома или дълбок летаргичен сън, който вече векове наред не може да бъде прекратен.
С. Ц.
.
.