Дневникът на един селски свещеник

Същата изолация, същото мълчание. И този път - никаква надежда да преодолея бариерата или да я заобиколя. Всъщност няма и бариера. Нищо не присъства. Господи! Дишам, вдишвам нощта и тя навлиза в мен през някакъв необясним, неизразим душевен отвор. Аз самият съм нощта. (Жорж Бернанос)

Романът е удостоен с Голямата награда на Френската академия и надминава успеха на "Под слънцето на Сатаната" - произведение, което десетилетие по-рано направи името на Бернанос известно като "френския Достоевски". До днешния ден критиците обсъждат дали "Дневникът на един селски свещеник" – тази "изповед от бездната" – не представлява последния значим християнски роман в модерната литература. Във всеки случай става дума за книга-предизвикателство, която избягва всякакви традиционни класификации или жанрови определения.