Дар

Тъй като светът, представен в "Дар", е също толкова странен и необичаен, колкото и повечето от моите творби, мога да обсъждам тази книга с известна дистанция. Това всъщност е последният роман, който написах или ще напиша на руски език. В него героинята не е Зина, а руската литература сама по себе си. Първата глава акцентира върху стихотворенията на Фьодор. Втората разглежда влиянието на Пушкин върху художественото развитие на младежа и неговия опит да описва експедициите на баща си зоолога. Третата глава се фокусира върху Гогол, но основната тема тук е любовното стихотворение за Зина. Четвъртата глава съдържа книгата на Фьодор за Чернишевски – един вид спирала в сонета.

Последната част обединява всички предишни теми и оставя читателя с усещането за книгата, която Фьодор мечтае някой ден да завърши: „Дар“. Интересно ми е докъде ще отведе въображението на читателите младите влюбени след тяхното излизане от сцената.

Владимир Набоков (1899 – 1977) беше писател както в Русия, така и в Америка; освен това бе преводач, специалист по пеперуди и шахматист. Произхождайки от аристократично семейство, той избяга зад граница след идването на болшевиките във властта в Русия. В Германия започва работа над първоначалните си романи, включително "Дар". През 1937 г., заедно със съпругата си Вера и сина им Дмитрий успяват да избягат от режима на Хитлер първо във Франция и след три години стигат до САЩ. Там пише своите знаменитости романи като "Лолита" (1955), "Пнин" (1957), "Блед огън" (1962), "Ада или страст" (1967) и други подобни произведения.