Диагностика на говора и нарушенията му в детска възраст

Говорните нарушения при деца обхващат различни синдроми, свързани с проблеми в устното изразяване. Исторически погледнато, те са предмет на научно внимание още от началото на логопедията като дисциплина. Тези нарушения се включват в редица класификации, които произлизат от медицинския, лингвистичния и социалнопсихологическия подход. Някои от тези системи за класификация играят важна роля в развитието на логопедичната практика и теория у нас през годините, благодарение на преноса на знания от бившата Съветска школа към България. Други схеми започват да стават популярни през 90-те години на XX век с увеличаването на информацията от западноевропейската и американската логопедия.

В България е преодоляно хаотичното използване на разнообразни термини и теоретични рамки за описание и обяснение на говорните нарушения. Това стана възможно чрез интегрирането на медицинския и лингвистичния модел, предложено първоначално през 1996 г. от А. Георгиева и по-късно подробно разработено в работите на Ц. Ценова между 2001 г. и 2019 г. В резултат се създаде нова клинично-лингвистична класификация за комуникативните нарушения, която предлага организиране по критерии и теоретична основа за групиране на синдромите свързани с говорната и езиковата патология. Познаването й ще допринесе както за напредъка в научното познание, така и за подобряване ефективността при диагностиката сред логопедическата общност у нас.