Кога престанахме да разбираме света

Бенхамин Лабатут е чилийски автор, който бързо се утвърди като едно от значимите литературни явления на последното десетилетие. В рамките на само няколко години той успява да заеме място сред 100-те най-добри писатели на прозата през ХХІ век и да създаде нова форма на роман, която разглежда тревожни и ужасяващи теми без ясна граница между реалност и измислица. Той обяснява защо напредъкът може да бъде опасен, историята – необратима, а способността на човечеството да оцелее – вдъхновяваща.

Лабатут проявява дълбок интерес към гениалните личности в своето творчество, които са действителни исторически фигури. Фриц Хабер, Александър Гротендик, Вернер Хайзенберг и Ервин Шрьодингер са част от знаменитостите, чиито животописи авторът изследва с цел да покаже как те се опитват да намерят решения на сложните въпроси за съществуването. Често самотни и преследвани от лудостта си, тези учени притежават прозрения; някои от тях водят до положителни промени в живота ни, докато други предизвикват невъобразими страдания - разликата помежду им никога не е ясно определена. Например Карл Шварцшилд разработва основите на теорията за черните дупки направо по време на Първата световна война в окопите си и впоследствие губи разума си. От своя страна Фриц Хабер открива азотните торове, които спасяват милиони хора от гладната смърт , но после създава химическо оръжие, което убива много повече души.