Записки по небесната механика

Светлината винаги е необходима, поне за да можем да виждаме къде стъпваме.

Джирифалко, Калабрия. Главните персонажи на романа преминават през критичен етап в живота си, в който изглежда, че съществуването им е достигнало до безизходица. На сутринта след празника Сан Лоренцо и нощта на звездите изведнъж цирк пристига в Джирифалко. Този цирк обаче се отличава значително от останалите, които рядко посещават градчето; той представлява омагьосан керван с блестящо шествие от слонове и техните укротители, акробати, хвърлячи на ножове и магьосници. Новото преживяване шокира местното население и раздвижва душите им, променяйки завинаги съдбата на седмината.

За въжеиграчите – свикнали да живеят във въздуха – всяка земя изглежда непозната.

Доменико Дара се връща обратно в мястото на своето начало - Джирифалко, истинското и едновременно чудно градче от „Кратък дневник на съвпаденията“, за да ни представи история за разрушени съдби и удивителни земни явления; литературна приказка, която ни приканва да видим реалността отвъд повърхностните впечатления.

Кой знае колко пъти животът – въртящ се около себе си като планета около собствената си ос – предлага нови възможности? Често не ги забелязваме; може би именно това е чудото – всекидневно получаване на нов шанс.