Белият слон

Взаимодействието с изгнаниците не само ни позволява да усетим духа на предишни поколения, но също така да преосмислим идеологическите абсурди, които се представят като национални ценности. За да разкрием цялата истина обаче, е важно да вземем предвид не само емигрантите, а и най-вече онези личности, които според Бочев „са живели в нашето време и са творили историята със своите действия и смърт“. Нека заедно се върнем към периода след деветосептемврийския преврат и изчистим забравата около хилядите жертви и имената на 88 мъченици, отстранени от Съюза на писателите още на 14 ноември 1944 г., много от които заплащат с живота си или дълги страдания заради гражданските си убеждения – между тях Фани и Чавдар Мутафови, Димитър Шишманов и Михаил Арнаудов. Много от тези хора все още са сред нас благодарение на публикации в „Захарий Стоянов“. След това идват вътрешните емигранти; мнозина от тях имат дълбока връзка с творческата философия на Бочев. Той многократно споменава в своите книги Константин Павлов, Иван Радев, Николай Кънчев, Христо Фотев и Георги Мишев. Не трябва да разделяме тези интелектуалци – автори на „несъгласни думи“, протестиращи срещу фалшивия канон и тоталитарната утопия. В уникалния храм на противопоставянето срещу догмата важна роля играе Георги Марков – лъчникът и пророкът чийто най-добър интерпретатор е близкият му приятел Димитър Бочев.
– Георги Цанков