Самоубийството:Начин на (зло)употреба

Сьорен Киркегор заявява, че не познава човек, който поне веднъж в живота си да не е преминал през емоционален и рационален конфликт относно самоубийството. Аз също не познавам такъв.

Има индивиди, които действат като истински машини за подценяване на собственото си съществуване. Човекът, който цени себе си, вижда света по-позитивно. Още преди два века Гьоте изведе най-важния урок от житейските разочарования: трябва да бъдем по-състрадателни – както към другите, така и към самите нас. По-малко суровост означава повече жизнеспособност и способност за оцеляване.

Самолюбие, висока самооценка и приятелство със себе си са непремахваеми пречки пред смъртта; те действат като защитници на живота. Само онзи, който се е обезценил или загубил любовта към себе си, може да посегне на живота си.

В книгата „Абсурдът и самоубийството“ Камю – философ и писател едновременно – твърди: „Единственият истински сериозен философски проблем е самоубийството.“ Да решим дали животът заслужава да бъде живян означава да отговорим на основния въпрос в философията.

Точно този отговор ще търся аз; точно тази трудна оценка ще опитам да направя. Ще го направя като автор, избрал живота; това вече показва моето отношение спрямо темата. Въпреки предварителността на това мнение обаче все пак има място за размисъл.