Блудни синове

Всеки нов роман на Едвин Сугарев носи все по-голямо успокоение за света. Поезията в "Блудни синове" внимателно затваря последните човешки рани и приспива тъгата, придавайки ѝ форма на преходна материя. Спокойствието му пред бездната и непоклатимостта му пред неизбежността показват, че страхът съществува само ако ние го допускаме. А когато блудният син се завърне у дома и всичко е унищожено, това не е край, а шанс за свят, който да се свърже в единно пулсиращо тяло-дух. И дори ако няма кой да отвори старческото сърце при почукване, то вече е надминало смъртта; ангелът, Буда, светулката и тревата са събрали силите си и създали хамака, в който вселената ще се люлее спокойно. (Георги Гаврилов)