Предизвикателството на Йерусалим. Пътуване по Светите земи

Ерик-Еманюел Шмит
Предизвикателството Йерусалим

Няколко години след публикуването на книгата си „Нощта на огъня” (2015), в която описва срещата си с Бог в пустинята Хогар, и двайсет години след старта на своята поредица за различни духовности „Кръговрат на незримото”, Ерик-Еманюел Шмит изживява своеобразно "второ обръщане" в Йерусалим. Това събитие настъпва по време на поклонение до Светите места, организирано по покана от папа Франциск, и води до неочаквани преживявания и вътрешни трансформации. Той изпитва моменти на благодат и братство.

Пътешествието му започва в Назарет с група поклонници, а след това продължава към основните християнски локации: планината Тавор, езерото Тивериадско, Капернаум и Хълмът на блаженствата – всички те част от кръстния път на Христос. Въпреки това именно при Божи гроб в Йерусалим неговата духовна и интелектуална вярност намира своето истинско „въплъщение”.

Шмит има възможността да се срещне с папа Франциск: „Той ме слушаше така внимателно, сякаш бях интересен за него. Слушането му извежда най-доброто у мен; то е толкова дълбоко като самите му думи,” разказва писателят. След вдъхновяваща среща той започва веднага да пише: “Когато стават важни духовни промени, трябва да ги споделим с другите… да говорим за себе си и да им помагаме.” Предизвикателството пред Йерусалим — едно от малкото места в света, признати за свещени от трите монотеистични религии — всъщност представлява серия предизвикателства към човечеството, Църквата и всеки един индивидуално; чрез тяхното осъзнаване писателят преминава през преобразяване.

Силният контраст между опита на Шмит и последвалите събития в Израел и палестинските територии подчертават посланията както негови самия автор, така и тези отправяни от папа Франциск към света.

ЦИТАТИ:
Много философи ограничават нашето виждане чрез критика над желанието като недостиг - липса или небитие нуждаещо се от запълване. Аз обаче виждам желанията като проявление на пълнотата.

В младежките си години човек мисли че твори; зрялостта носи осъзнаването че наблюдава; а остаряването идва със знание за подчинение.

На двайсет бях див кон без контрол; днес съм все още такъв кон но знам как да го управлявам.

Тайнственото не живее във непознатото а там където разумът не достига.

Християнството ни приканва скромно да приемем немислимото вместо просто да го анализираме – потвърждавайки че разумът ни често пропуска най-същественото…

Необичайното може da бъде открито само сред обикновеността.

Досега нямам желание да споделям убеждения или ритуали относно личната ми практика – развивам една уникална вера свободна от традициите.

Парадоксалността на поклонничеството е тук: търсената истина не е земна работа а небесен идеал - макар напомняща археологическа експедиция то много повече отвежда умовете нагоре.

Важно е разликата между очите които са материя спрямо погледа който символизира светлината - едното принадлежи телесността докато другият аспект касае душевността…

Раждайки се израелець или палестинець моментално избираш свой род защото именно през празниците,
спомените И даже страдания связываешь себя со своим народом... Но срещнах хора които искат диалог независимо дали са араби или евреи...

Ако разбираш настоящката ситуация йерархијата ти я представила зле...

Ясната идея понякога може би e трудоемка , но няма нищо по-тревожно освен комфортът който убива другиго...

Изкуството трябва проника през всякакви барьери шествайки свобода при цяла воена простота."