Преживявания на границата на смъртта

Пред мен стои млад лекар с насълзени очи, който разказва за трагичната загуба на три и половина годишния си син. Това се е случило преди три седмици. Детето било родено с тежки увреждания, включително душевен недъг и порок на сърцето. За него момчето представлявало целия смисъл на живота му и през годините то станало негов учител, оставяйки незабравими спомени в сърцето му. Лекарят се пита защо едно дете трябва да живее такъв кратък и труден живот, ако изобщо има Бог.

Подобни въпроси относно смисъла на живота и смъртта често възникват по време на моите лекции. Те не могат да бъдат разгледани повърхностно, тъй като касаят индивидуалните съдби на хората.

Сега пред мен стои млада жена, която ми разказва как нейният партньор загинал при автомобилна катастрофа преди осем седмици. Сълзи изпълват очите ѝ докато споделя колко трудно ѝ е да се освободи от мислите за него – факт, който подчертах в лекцията си. Питам я дали чувства присъствието му около себе си или получава знаци от него; тя изглежда несигурна в отговора си. Успокоявам я, че времето ще помогне за справянето със скръбта.

След известно време жената идва отново при мен след размисли върху моя въпрос за мъжът ѝ. Спомнила си инцидент по време на шофиране две седмици по-рано - видяла мъгла, а после сякаш той се появил до нея и й казал сбогом.

Ако сериозно разглеждаме тези теми, човешката логика понякога пречи повече отколкото помага – склонни сме да рационализираме преживяванията си и бързо губим доверие в собствената интуитивност. Много хора искат доказателства за контакт с починали близки: "Чувствам го около себе си постоянно... но може ли просто веднъж да премести нещо?"

Защо някои имат спонтанни контакти с покойници докато други отчаяно чакат без успех? Какво остава след този свят?

Една осемдесетгодишна жена ми разказа как загубила двете свои сестри много рано при автомобилна катастрофа пред над петдесет години; все пак тя усеща тяхното присъствие когато най-много ги нуждае – невероятно ли е това?

Тези важни въпроси ще обсъждаме в книгата.
Бернард Якоби