Кой век сме сега?

„Новата хронология" на Анатолий Фоменко представлява едно от най-забележителните и невероятни открития на XX век. Въпреки това, то все още е само хипотеза, която продължава да се развива и постепенно заменя традиционната версия за историята на човечеството, превръщайки я в също така хипотетична концепция. Какъв ще бъде изходът? За мен по-важният въпрос е: кога „новата хронология" ще намери своето място в обществото?

Откритията на Фоменко не са получили официално признание до момента. Напротив, много експерти считат, че става дума не за истинско откритие, а за заблуждение с нотка на мистификация. За да разберем механизмите зад споровете около него, можем да го сравним с други значими научни постижения от миналото.

Например знанието за кълбовидната форма на Земята датира още от античността – някои учени тогава вече осъзнавали това. Но дори след като била постигната частична истина, представата за плоска Земя доминирала векове наред преди вярната теория да спечели окончателна победа след стотици години.

С подобен процес сме свидетели и при прехода към хелиоцентричния модел на Слънчевата система – замяната на Земята като център с нашето Слънце също отнела време - десетилетия.

Нима някой през края на 30-те години можеше да предположи как първоначално тромавите електронни сметала ще се усъвършенстват до настоящите си размери и функции? Те напълно промениха облика ни!

Така ставаме свидетели (или може би участници) в една революционна промяна в една от най-древните науки: историята. Тази промяна произлиза от конфликта между идеи и вероятно ще продължи дълго време.

Какво всъщност представлява „новата хронология"? Основните й принципи могат да бъдат намерени в книгата пред вас. В кратък вид тя твърди, че всички важни исторически събития според традиционното разбиране всъщност са се случили в рамките само на последните 1000 години – включително излизането на евреите от Египет или строежа на Хеопсовата пирамида.

Как обаче е възможно такова радикално преразглеждане? Един пример може ясно да иллюстрира механизма зад сегашното удължено виждане за историята: ако вземем три монографии относно Балканската война (българска, сръбска и гръцка) без датировките им — различията между тях биха били колосални! Например всяка страна представя собствена интерпретация относно ключови битки или герои; един невеж американски учен след сто години би могъл погрешно да интерпретира информацията като описание не просто на един конфликт а направо три отделни войни!

Такова явление ли е наблюдавано досега в историческата практика? И как можем да идентифицираме подобни неточности?

Тези въпроси оформят основната тематика около „новата хронология". Първо трябва убедително доказване наличието na сериозни хронологични грешки във старата версия; второ - необходимо е установяване местоположението им във времевият контекст; трето - те трябва коректно da бъдат поправени.

Изследвания показват сложността na тези проблематики; цялостното ревизиране нуждае огромен труд и усилия множество специалисти над десетки години работа върху документиран материал (хроники, архиви). Към момента критиките срещу старата хронология изглеждат адекватние...

Вместо заключение "новaтa xpoнoлoгия" e интеpдисциплинарna област c oпpeделящo участие нa матeматиkaтa... Математикaтa играe kлючova роля зapaботкитe по новинacтu мeтоДИ zaa datiranE , a yченитe раБотЯT повсекидневнO ...

Книга ти предоставям аз самоуверено заявяваща основния посок акцентира ва оригиналността логико-философските аспекти ... Надявам се читателя dA uznawa добродетелства та авторитет nA учения taka визуализирую данному litoRII През mATEMATICI Все пак hмодерен подход A БГ..

Йордан Табов,
Старши научен сътрудник Институт по математика
Информатика BАН
Декември 2003 г."