Никога не ме лъжи

Младоженците Триша и Итън, изпълнени с радост, са в търсене на идеалния си дом. Когато обаче стъпват в великолепната стара къща, разположена сред гората и препоръчана от техния агент по недвижими имоти, Триша осъзнава, че нещо не е наред. По време на пътуването им ги застига мощна снежна буря, а в самата къща изглежда няма никой – освен светещия прозорец на горния етаж. Единствено огромният портрет на предишната собственичка ги наблюдава със своите пронизителни зелени очи.

Снежната буря се усилва, автомобилът им остава затрупан под снега и телефоните нямат сигнал. Така Триша и Итън остават заключени в къщата сами с притесненията си и тайните помежду си. Но самата къща може да крие свои собствени загадки; скоро Триша попада на стая, пълна с записи от психотерапевтични сесии.

Опитвайки се да избягат от натрапчивото усещане за присъствие в дома, тя започва да слуша записите един след друг и постепенно сглобява парчетата от една страшна история. Какво се е случило с предишната собственичка на къщата, която изчезнала безследно повече от четири години? Дали е станала жертва на бившия си приятел или всичко това е дело на нейния пациент? И дали преминавайки прага й сами не са попаднали във вихрушката на събитията?

Фрида Макфадън умело задържа читателското внимание като бавно разкрива тайните около тези въпроси. С майсторство създава обрати в сюжета и увеличава напрежението до последния миг. Както един от героите казва: „всяко човешко същество може да извърши ужасни деяния при достатъчно силен стимул“.