Сляпата армия

В "Сляпата армия" Давид Тоскана напуска познатите рамки на историческия роман, за да създаде нещо много по-иновативно – игра с въображението и паметта. Вдъхновена от реален инцидент – ослепяването на войниците на Самуил след битката при Ключ, книгата представлява мозайка от различни гласове, съдби и вътрешни светове.

Чрез своя „разюздан реализъм“, както самият автор описва стила си, той размества границите между действителност и измислица, трагедия и хумор. Резултатът е произведение, което едновременно прилича на хроника, притча и съновидение. Вместо традиционен линейен разказ "Сляпата армия" предлага смяна на перспективи, в които преживяването надделява над обяснението, а събитията се разпадат и реконструират в множество версии. Герои в класическия смисъл няма; вместо това присъстват необичайни персонажи, изправени пред абсурда на живота: слепци, които се правят на виждащи; занаятчии с умения да произвеждат очи; писарекът опитващ се да запази онова което историята ще забрави.

Този роман е смесица от история, хумор и поезия - едновременно жесток и красив, тъмен но вдъхновяващ.