Корените на мъдростта

Моят приятел Хун Дзъчън ми донесе своята книга "Беседи за корените на мъдростта" и ме помоли да напиша няколко думи за нея. Първоначално нямаше интерес от моя страна да я прочета. Но след като успях да се освободя от повърхностните си ангажименти, взех книгата в ръце и осъзнах, че тя разкрива дълбоките тайни на живота и човешката същност. Думите в нея са далеч от безсмислени фрази; те действат като игли, които пробуждат хората от летаргията им.

Още при излизането си в началото на XVII век сборникът с афоризми на Хун Дзъчън Цайгьнтан пожъна значителен успех и през последвалите столетия многократно беше преиздаван както самостоятелно, така и в различни антологии с мъдри мисли, известни като „книги на доброто“ (шан шу). Той стана много популярен и в Япония (под името Сайконтан), където дори през XX век е бил преиздаван повече от десет пъти. Написани в новия по онова време жанр циниен („чисти изречения“), афоризмите на Хун Дзъчън обединяват мъдростта на три велики философски традиции – даоизма, конфуцианството и чан-будизма – до която милиарди хора продължават да се обръщат за опора и решения при различни житейски предизвикателства.