Войната за завръщане

Запомнете датата 31 юли 2026 г.!

През 1948 година, по време на първата арабско-израелска война, около седемстотин хиляди палестинци са принудени да напуснат своите домове. Повече от седемдесет години по-късно милиони техни наследници все още се водят като бежанци и значителен процент от тях живеят в бежански лагери. Тази група – в контекста на многобройните други, разселени след Втората световна война и различни конфликти – остава без постоянен статут и настоява за заселване в Израел. Убедението им относно „правото на завръщане“ е едно от основните препятствия пред успешната дипломация и устойчивия мир в региона.

В книгата си „Войната за завръщане“ Ади Шварц и Ейнат Уилф изследват произхода на концепцията за „право на завръщане“ и анализират как Агенцията за помощ на палестинските бежанци – институцията, натоварена с решаването на проблема с бежанците – е подложена на политически натиск от страна на палестинците, арабските държави и международната общност, което е довело до перманентността му. Авторите смятат, че искането за „право на завръщане“ не притежава нито юридическа, нито морална легитимност и призовават САЩ, ООН и ЕС да признаят този факт в интерес както на израелците, така и на палестинците.