А той, огромен любящ звяр, пронизан от лятото

Той, величественият и любящ звяр, изпълнен с лятно вдъхновение, съхранява в себе си спомени от древния начин на плуване. Дъхът му е мощен, а позата му наподобява изправена акула на опашката си. Силното му зрение се усилва от топлината и чувствеността на морската пяна, поглъщаща цветовете на дъгата; паметта му е населена с образи от безкрайни гмуркания сред кораловите рифове и продължителни разходки над искрящия планктон. Даже в този миг той размесва водите около себе си с грациозните си крайници и следва неотклонно скалистите места, където понякога различава очертанията на женска фигура или звездовидната пукнатина в обраслия й полов орган; дистанцията позволява да оформя косите й или мимолетните извивки на тялото ѝ.

Следвайки тази линия, той остава удивен от непознати направления – те го теглят към далечини или го засмукват във възможностите на морските бездни, чийто студен мрак го предизвиква. Тогава у него нахлуват далечни спомени за морски звезди и небеса, за дълги рибарски мрежи и анемонии, за щипките омари и пипала лангусти; визуализира гръбначните кости на риби и скелети барбуни с мустачките им като играчка. В цялото това опиянение идва моментът на ловно плуване – все по-ускорено до главозамайване до загуба на дъха при внезапния звук от счупването на тъпанчетата.

Сега той почива след своя бягства жажда; учестеното дишане издухва пясъчните зърна под него докато лежи полегнал. Вече почти достига своите миражи: пред затворените клепачи още няма онази невинна гола девойка танцуваща радостно при закъснялото му завръщане.