Картини от камък

Всичко има своето начало и край – градове, села, хора и животни, цветя и птици. Само Балканът остава непоклатим. Неговите величествени гънки не се променят; понякога са тъмни, друг път прозрачни, наподобяващи вълни от катран и восък. Катранът е на запад, където постоянно дими нещо, а восъкът - на изток, течащ като лава. Тук се срещат гранитът и кремъкът – вечните сп companions. Между тях лежат белите варовикови гребени с пукнатини и дупки, които напомнят раковина. Те размиват ярките цветове и ги трансформират в по-нежна палитра, която плавно се движи като вода. Заради това при поглед от високо хаосът на Балкана изглежда подобен на море. То обхваща всичко от хоризонт до хоризонт – могъщо и спокойно като всичко необходимо.
Стефан Продев