Доколкото си спомням Ч.2

Не се самонаблюдавай, ще се разочароваш! Аз не се съобразих с тази мисъл, хрумнала ми преди години. Не се съобразих и продължавам да пиша книгата си, приближавам (съм себе си, такъв какъвто съм днес, и това фокусиране на личността ми не ме изпълва с особен възторг. Един
мьж е винаги по-сбрьчкан, отколкото забелязва, по-плешив, отколкото се вижда, и това,което най-много тревожи - по-скучен, отколкото си представя.
Първата част на „Доколкото си спомням" бе определяна ту като автобиография, ту като биографично есе, мемоари, спомени, някои се престрашиха да я назобат роман, а аз съм седнал да пиша нейното продължение и пак не знам как да я нарека. В края на краищата колцина
от нас знаят точно какво правят, защо го правят и какво всъщност искат от живота.