Доколкото си спомням Ч.2

"Не се наблюдавай твърде строго, защото може да се разочароваш! Аз пренебрегнах тази идея, която ми хрумна преди години. Не взех под внимание това и продължавам да работя по книгата си. Сега осъзнавам себе си такъв, какъвто съм в момента, но този процес на самоанализ не ме изпълва с особено вдъхновение. Човекът обикновено е много по-несигурен относно външния си вид и личността си, отколкото предполага – той е по-плешив и скучен от това, което вярва. Първата част на „Доколкото си спомням“ беше описвана ту като автобиография, ту като биографично есе или мемоари; някои дори я наричаха роман. А аз сега пиша нейното продължение и отново не знам как да го определя. В крайна сметка колко от нас всъщност знаят точно какво правят, защо го правят и какви са истинските им желания в живота?"