Нещастна фамилия

„Нещастна фамилия" оказва значително влияние върху съвременниците на Друмев, благодарение на героичната идеализация на персонажите и суровите изображения на робския произвол. За да се разбере напълно съдържанието и художествения смисъл на произведението днес, е важно да се вземе предвид литературното развитие и естетическият вкус на възрожденските читатели от 60-те години на XIX век. В дебютната си повест Друмев не успява да създаде истински художествен образ. Когато говорим за неговия сантиментално-романтичен стил, трябва да разгледаме както общото с западноевропейската литература, така и онези аспекти, които го отличават от нея. Това своеобразие привлича вниманието на тогавашните читатели и определя успеха на творбата.

Архимандрит Онуфрий Попович споделя: „Лятос (1861 г.) - когато видях в „Български книжици" описание от някоя си нещастна фамилия, ми разплака сърцето; реших да напомня за нещо — дано чуе Друмев стари хора и опише македоно-тракийските дъхлии." Той изразява надеждата си че авторът би могъл достойно да представи българския език в своите произведения.

Дори много години след публикуването й, „Нещастна фамилия" остава запомнена сред съвременниците му с емоционалния заряд, който носи. Друг негов съвременник споделя: „Първата ми среща с Климента (бившия Васил Друмев) беше чрез прочитането на повестта „Нещастна фамилия", която попаднах в „Български книжици". Не помня точно кога я прочетох, но впечатлението ни беше толкова силно, че до ден-днешен помня някои сцени от случките в гората Маркиш."