Хайдут Сидер и черен арап

"Повикът на Жинзифов за създаването на единна българска литература и култура, както и за обединението на българската нация и държава, представлява призив от патриотичен творец, който е реализиран по богат начин в неговото литературно и обществено творчество."
Дочо Леков

"Името на Н. Козлев, който почина преди 25 години, днес почти не се помни освен чрез забележителната му поема „Хайдут Сидер и черен арап". В учебниците и литературните ръководства той понякога само мимоходом се споменава, а друг път изобщо не е упоменат. Все пак неговата поезия остава жива сред поколенията ученици, които преминават през училището; много от тях обаче не знаят името на автора, тъй като то често липсва в песнопойки и сборници, а произведението се възприема като "народно". Но какво може да бъде по-висша награда за един поет от това - да бъде смятан за безименен 'народен'!

Все още няма задълбочено проучване на неговото поетично наследство – което е рано появило се времево зряло в много аспекти. Никола Козлев си замина незабелязано. Той принадлежи към онези наши дейци, които всеотдайно работеха за пробуждането на българския народ в една епоха изпълнена с тъмнина под политическия натиск на турците и духовното робство на гърците.
Ние – съвременниците трябва да запазим връзките между миналото и настоящето си с цел изграждане на стабилно бъдеще. Длъжни сме да отдадем почит към паметта на тези борци за нашата свобода и просвета – едни от тях са революционери дали живота си за свободата; други пък са публицисти или журналисти стремящи се към повишаване културното ниво у народа."
Д. С. Минев

„Безспорно откритията относно статиите и бележките на Пърличев свързани с древногръцката култура доказват значителната му образованост , но те могат да доведат до известна несигурност у изследователите относно научната добросъвестност και обективността му при оценките . Необходимо е обаче да осъзнаем , че тези трудове следва да бъдат разглеждани не като научни изследвания , а повече като публикации предназначени точно определена цел в важния момент за България (особено Македония) - засилената църковна борба срещу опитите за денационализиране нa българския народ . За радост Пърличев успява във своите писания , въпреки крайностите проявявани в собствената си страст спрямо гръцката култура.”
Кирил Топалов