Аз-кръстопътен

ГОТИКА НА МРАКА

Сенките остават безмълвни -
повторени в черно
при всеки
дневен случай,
на всяка плоскост.
Но всъщност,
те са моето истинско
говорене през нощта.
И също така, моята автентична тъга.

Ние се наблюдаваме
с настойчивост -
параметрите ни са сходни.
Изглежда, че с живота ми
се познаваме толкова добре, че,
забравяйки нашата кръв -
бурната и гъста,
стои до тъмните си вени
и плачем.

Пламен Киров