Аз съм Ози

Баща ми винаги повтаряше, че един ден ще постигна нещо значимо. „Имам предчувствие за теб, Джон Озбърн”, казваше след няколко бири. „Или ще направиш нещо изключително, или ще попаднеш в затвора.” И той се оказа прав – влязох в затвор малко преди да навърша осемнайсет години.

Когато бях дете, ако ме поставехте редом с другите момчета от квартала и питахте кой от нас ще стигне до 2009 година, кой ще има пет деца и четирима внучета и домове в Бъкингамшър и Калифорния, никога нямаше да заложа на себе си. Но ето ме сега - готов да споделя историята си със собствени думи за първи път.

Всеки ден от живота ми е бил изпълнен със събития. В продължение на трийсет години приемах смесени количества алкохол и наркотици. Оцелях след инцидент с самолет, след фатални свръхдози наркотични вещества и венерически заболявания. Срещу мен са били повдигани обвинения за опит за убийство.

Много от преживяванията ми няма да звучат приятно; извършвал съм много грешки през годините. Да, тъмната страна винаги ме е привличала. Но аз не съм злото въплъщение – просто съм Джон Озбърн, хлапето от работническия район, което напусна фабриката и реши да живее живот на купони.