Подвижен хоризонт

През 1990 година Даниеле дел Джудиче започва дълга експедиция в Антарктика. В разказа си за преживяванията си, той не само споделя личните си моменти, но и се връща към бележките на други известни полярни изследователи като Скот, Амундсен и Дьо Гомери - много от които са загубени или остават неизвестни. Те преминават през корабокрушения, затварят се сред ледове с месеци или изпитват различни трудности. Тяхното отчаяние е почти осезаемо; то колебае между смелост и фатализъм, понякога достига границата на лудостта. Дел Джудиче стартира своето пътешествие от Сантяго и продължава надолу през Пунта Аренас към безкрайната Антарктида. Описателността на неговия разказ не пречи на динамиката му; обаче преодоляването на географските бариери е едва първата стъпка. Сред равнините, хребетите и ледовете на далечния юг възникват пространства памет - спомени за предишни жители и изследователи. Авторският глас ги събужда и ги връща обратно в настоящето, умело навигирайки сред тяхното многогласие чрез прозорлив поглед върху знанията им и техните истории в контекста на един „подвижен хоризонт”.