Изчезването на Есме Ленъкс

Единбург в 30-те години на XX век. Семейство Ленъкс се сблъсква с трудности, свързани с по-малката си дъщеря. Есме е откровена, нетрадиционна и постоянно предизвиква социалните норми. Дори Кити, любимата сестра на Есме, започва да проявява признаци на нетърпение. Необходимо е да се предприемат действия.

Много години по-късно в същия град млада жена на име Айрис Локхарт получава писмо, което я уведомява за наличието на пралеля й в психиатрична клиника и че тя скоро ще бъде изписана.

Айрис никога не е чувала за Есме Ленъкс, а единственият човек, който би могъл да знае повече – баба й Кити – е твърде потопен в собствените си спомени и не може да отговори на въпросите на внучката си. Какво ли е направила Есме, за да бъде затворена завинаги в лудница? И как така някой може напълно да отпадне от семейната история?

“Есме... затваря устни, стиска гърло и сключва ръце; прави това, което овладяла до съвършенство - нейният специалитет: изпада в отсъствие и успява да изчезне. Дами и господа, моля ви вижте! Изключително важно е да останете напълно неподвижни. Дори самото дишане може да разкрие присъствието ви тук; затова само много кратко и плитко дишане – точно толкова колкото е нужно за оцеляване.”