Не се предадох. Моята тридесетгодишна война

На 10 март 1974 г. в полицейското управление на филипинския остров Лубанг влиза издръжлив японец, облечен в избеляла униформа на императорската армия. Той се покланя учтиво на изненадания полицай и внимателно оставя старата си пушка, казвайки: „Аз съм младши лейтенант Хиро Онода. Следвам заповедта на моя командир да се предам.“

Онода е роден през март 1922 г. в префектура Уакаяма и през 1944 г. постъпва в училището на Императорската японска армия, където изучава партизански стратегии и разузнаване. Изпратен е на остров Лубанг с ясната инструкция: „Абсолютно не трябва да загинеш от собствената си ръка. Може да минат три или пет години, но каквото и да стане, ние ще дойдем за теб.“ След тридесет години той получава следваща заповед. През този период нищо не го отклонява от военния му ангажимент - листовките над джунглата, които известяват за края на войната, както и радиопредаванията от Япония са смятани за врагови пропаганди.

В продължение на три десетилетия групата под командването на Онода извършва повече от сто атаки срещу американските радарни станции, полицаи и чиновници във Филипини; резултатът е 30 убити и около 100 тежко ранени.

През февруари 1974 г., докато японският студент-ентомолог Норио Сузеки провежда експедиция в джунглата на Лубанг, случайно попада на Онода. Опитва се да го убеди да се върне обратно в Япония, но Онода отказва категорично - би бил готов да се завърне само ако неговият непосредствен командир анулира заповедта от 1945 година. На 9 март същата година майор Танигучи пристига на острова, свързва се с Онода и му предава заповедта за освобождаването му от задълженията му.