Ранни спомени

Симеон Радев е роден на 19 януари 1879 г. в град Ресен, Македония. Първоначалното си образование получава в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, след което завършва френския лицей „Галата сарай“ в Цариград и след това изучава право в Женева. През 1905 г. става главен редактор на „Вечерна поща“, а година по-късно заедно с Александър Балабанов основават списание „Художник“. В 1911 г. създава всекидневника „Воля“ и активно участва в неговото издание, като през този период публикува своята книга „Строители на съвременна България“, която представлява важно историографско проучване.

Младият Симеон Радев започва кариерата си в дипломацията рано. Участието му в Конференцията за мир през 1913 г. го води до поста пълномощен министър в Букурещ до 1916 г., когато след нахлуването на Румъния във войната е преместен да работи в Берн. По-късно, през 1917 г., той подава оставка и напуска Швейцария, за да се включи във фронтовите действия. След края на войната взема участие от името на България при подписването на Солунското примирие и последователно служи като пълномощен министър в Хага, Анкара, Вашингтон, Лондон и Брюксел. Освен това той е първият български делегат към Обществото на народите - Женева.

През 1918 г., Симеон Радев публикува книгата си "Македония и Българското възраждане през XIX век" на френски език; тя по-късно (през 1927) е преведена и отпечатана като издание от Македонския научен институт в София. През 2013 г., произведението е преиздадено от издателство "Изток-Запад".