Моето време

След Стефан Стамболов, Александър Цанков е вероятно най-критикуваната фигура в съвременната българска история. До 9 септември 1944 г. той се опитва да отговори на нападките срещу себе си основно чрез публикации в медиите и изказвания пред Народното събрание. По-късно, по време на задължителната си емиграция, започва да пише своите мемоари. Един от вариантите им с заглавие "България в бурно време" вече достигна до българските читатели. В следващата си книга, озаглавена "Моето време", проф. Александър Цанков не цели да оправдае или оневини действията си като политически лидер; вместо това той разказва за периода, в който активно участва в обществения живот на България - от началото на XX век до края на Втората световна война. Авторът продължава полемиката с идеологическите си противници и едновременно с това осветлява малко известни аспекти както от личния си живот, така и от политическата история на страната ни.