Магията на Поповци

Зная хора, които по време на тоталитарния режим получаваха повече пари от доходите си. Аз не бях сред тях, тъй като работех упорито и печелех едва достатъчно. В резултат на това платих цената с моето здраве.

Още помня първия ден на работа, когато майка ми ми каза: "Бъди точна, изисквай от себе си и никога не отказвай възложената ти работа!" Тези качества всъщност били типични за прусаците. Докато те са се утвърдили в историята, аз изгубих своето място в институцията, където работех заради проблеми със здравето.

Сигурна бях тогава, че положителната промяна в живота ми би повлияла благоприятно на загубеното ми здраве. И такава промяна дойде скоро след това – получихме покана от леля Либинка, приятелка на майка ми, да посетим нейното семейство в махала Поповци край Вакарел. Те бяха купили старата кръчма там и я преобразували в лятна къща. С тази фамилия ни свързваше три поколения приятелство; Фани и аз принадлежахме към второто поколение. Беше прекрасен летен ден и нашият Трабант - който наричахме Фюри по името на филм с главно герой конче - ни заведе до Поповци, една от тридесетте живописни махали около селото; софиянците шеговито ги наричаха "Ди Юнайтед Стейтс ъф Уокъръл".

Берлин, 10 юни 2002 г.