Преводна рецепция на Европейските литератури в България Т.6: Балкански литератури

Първата част на тома обхваща литературите на славянските народи от Балканите, докато втората част е посветена на албанската, гръцката, румънската и турската литература. Въпреки че всяка балканска литература притежава свои уникални характеристики, те не само че следват европейските тенденции, но често се гордеят с възможността да създадат произведения вдъхновени от европейския стил. Не е случайно, че романтизмът, реализъмът, сюрреализмът, авангардизмът и психологическият реализъм са присъстващи във всички балкански литератури през XIX и XX век.

В контекста на дълбокото познаване на съседните литератури и стремежа за черпене на вдъхновение от Западна Европа започва развитието на процеса по преводната рецепция сред балканските писатели. Първоначално преводите намират своето място главно в периодичния печат; това важи за целия процес по преводи и не касае единствено балканските литераури. След края на Първата световна война обаче книгата с преводи започва да играе водеща роля в междулитературното общуване.

Преводите от балканските литератури запазват своя информативен характер и фрагментарност в процесите по рецепция. Общият белег при тях в България е, че значителни критически издания върху класическите или важни съвременни автори стават осезаеми едва след Втората световна война; този напредък се утвърдил като държавна политика чрез книгоиздаването контролирано от правителството - единствената налична форма тогава.

Множество специалисти участват в проучванията относно рецепцията на балканските литератури у нас през XIX и XX век. Подборът включва автори както от славянския сектор така и неславянски авторитетни фигури със значимо влияние върху собствената им литература; техните творби са представени с поне една книга преведена на български език.