Красиви и прокълнати

Той я наблюдаваше в продължение на няколко минути и нещо вътре в него се пробуди, нещо, което не можеше да бъде обяснено нито с топлия следобеден въздух, нито с жизнерадостния червен цвят. Все по-силно осъзнаваше колко красиво е момичето - а после внезапно му стана ясно: всичко произтичаше от разстоянието между тях. То не беше рядкото и безценно разстояние на душите, но все пак представляваше измеримо пространство дори в метри. Между тях стояха есенният въздух, покривите и далечните гласове. И въпреки това, за една необяснима частица от секундата, странно вписана във времето, чувството му напомняше повече на преклонение отколкото на най-дълбоката целувка, която някога бе изпитвал.