Храмът на болката

Пеями Сафа (1899-1961) е роден в Истанбул и е син на известния поет Исмаил Сафа. Още от тринадесетгодишна възраст започва да работи в пощенските услуги, което го принуждава да прекъсне образованието си, но той продължава да се самообразова през целия си живот.

В периода 1914-1918 години работи като учител, а след 1918 година до края на живота си - като журналист във вестник. Заедно с брат си Илхами създават собствен вечерен вестник, наречен "Двадесети век".

В своето произведение Пеями Сафа описва страданията на един самотен и болен младеж, който изпитва детска любов и ревност. Той представя безкористната обич на една девойка и нейното желание за щастие. Авторът размишлява върху мечтите на човек, напълно погълнат от стремежа да вярва в истината и добротата въпреки страданията, които го преследват зад голите стени на болницата.