Въоръжението и снаряжението от българското средновековие /VII-XI век/

Не може да се отрече, че развитието на въоръжението разкрива по-тъмната страна на човешката същност. Въпреки това е важно да признаем, че усъвършенстването му през вековете е вдъхновило и развило творческите способности и фантазията на хората.

Смятам, че представената монография заслужава определение като необходима книга. Значимо постижение в нея е систематизирането на известните артефакти от българското ранно средновековие чрез изграждане на типология за различните видове оръжия и снаряжение. Предложената схема за класификация има потенциал да стане стандартна за всички автори, които в бъдеще ще публикуват подобни находки; именно тук виждам основния й научно-приложен принос. Монографията функционира като обобщение (корпус) на българските военни средства от ранното средновековие и може да бъде сравнявана със сходни обобщителни изследвания за някои съседни региони - Русия, Словакия и Полша. По този начин България става част от международната научна дискусия.

Като резултат от стогодишно натрупване на археологически данни, настоящият труд има шанса да служи като основен справочник в продължително време. Освен това той може да се разглежда като първи том от предстоящо проучване, което ще включва оръжията от периода на Второто българско царство.
Ст. Н.с.д.и.н. Рашо Рашев