Ролан Барт за Ролан Барт

Когато образът в съзерцанието се утвърди като отделен обект и стане източник на непосредствено удоволствие, това преживяване вече не е свързано с размишленията за самия себе си, дори и да са мечтателни. То е подложено на мъчителна магия от едно органично виждане, а не просто морфологично; обхваща всички мои близки и действа като медиум, свързвайки ме с "то"-то на моето тяло. В мен възниква особено усещане за блян – включващо зъби, коса, нос, слабост и крака в дълги чорапи – които не принадлежат нито на мен, нито на друг. Тази ситуация предизвиква у мен тревога по познат начин; наблюдавам разпадането на субекта - онова за което той самият не може да говори.

Следователно снимките от детството ми носят както недискретност /разкривайки вътрешността ми/, така и дискретност /без да споменават "Аза"/. По този начин сред моя семеен роман можем да намерим само отделни изображения от историята на тялото - тялото отправящо се към работа и наслада при писането. Теоретичният смисъл тук лежи в ограничението: то показва как времето на разказа приключва с младостта на субекта; биографията съществува единствено извън производствения живот. Щом започна активно да творя чрез писане, текстът ме освобождава /с радост/ от устойчивата ми повествователност. Текстът не може нищо конкретно да представи; той отвежда моето тяло далеч от фиктивната личност към един безличен език – езика на народа или несубективизираната маса /или обобщаващия субект/, макар стилът ми все още да ме отделя от него.
Ролан Барт