Women

**ЛУИС РОЙО ИЛИ КАК СЕ ФАНТАЗИЯТА УКРИВА ЗАД ЕДИН ОБКОВ**

Съществува свят, който е толкова чужд, че трудно може да бъде разбран. В него събитията се развиват по монотонен и предсказуем начин. Градове и градини, шапки и планини, кани и монети, вратовръзки и дървета – всичко, дори вълните на морето или орбитите на планетите, е организирано и построено по рационален начин.

Дните минават, а пейзажите се разширяват в синкопиран ритъм или чрез равномерни пропорции. Животът също протича последователно – движейки се от едно място на друго. За жителите на този свят времето намира отражение в календар, докато пространството – в атлас. За да напреднат тук обаче им трябват часовник и компас.

Въпреки че формата на тази странна планета е кръгла като всички останали небесни тела с дължина, ширина и височина, животът тук функционира групово през тесни и широки коридори. Симетричното продължение определя съществуването във вид на линия. Няма нито действия извън установеното правило, нито хората са творени сами; те просто вървят подредени в компактна хомогенност. Начинът им на движение зависи от сивотата на асфалта следвайки флуоресцентните сигнализиращи знаци нарисувани върху него. Паралелно с това небето изглежда сиво-сиво; облаците дават живот за тъжни капчици дъжд, чиято мокрота затруднява самото плачене у засегнатите индивиди. В този свят всичко изглежда само сиво; единствено ярките сигнали долу сред безкрайното сиво излъчват малко цветност.

При такива контролиращи условия мъжете и жените живеят в заплашително единичство. За да избегнат опасността от безволева монотонност или не дай боже смърт чрез униние някои потапят усилията си в работа превръщайки я основа за живота си. Други просперират благодарение своето задължение да контролират коридора през който всички преминават. Тези контролери преорганизират импулса за движение напред обсъждайки ползите от нови правила опитвайки се да разработят адекватни транспортни системи – процес които често завършва със задръствания или насилствени конфликти.
Антоний Алтариба